Пак Ти...

7 мар. 2008 г., 22:56

Поэзия

585 0 2

Бретонът ми скрива изцяло лицето,
а в дясната ръка държа цигара...

Огледалце изваждам от портмонето,
запалката встрани от мен поставям.

Косата с фибичка до мен отмествам,
поглеждам лицето вече отблизо...
И в този първи миг усещам
колко безразлично е, и сиво...

Ръката протягам към пълната чаша
и устните във нея аз допирам.
Напукани от мъка, и от жажда,
внезапно от уискито отпиват.

Съзнанието пак започва да рисува...
картина точно като тази,
в която през онази бяла зима
от измръзване с любов ме пази.

Цигарата догаря във ръката,
димът попива бавно в мене...
И всяка клетка стене в мрака,
а нощта ми връща спомена за тебе.

Пак Ти...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения