Пак Ти...
Бретонът ми скрива изцяло лицето,
а в дясната ръка държа цигара...
Огледалце изваждам от портмонето,
запалката встрани от мен поставям.
Косата с фибичка до мен отмествам,
поглеждам лицето вече отблизо...
И в този първи миг усещам
колко безразлично е, и сиво...
Ръката протягам към пълната чаша
и устните във нея аз допирам.
Напукани от мъка, и от жажда,
внезапно от уискито отпиват.
Съзнанието пак започва да рисува...
картина точно като тази,
в която през онази бяла зима
от измръзване с любов ме пази.
Цигарата догаря във ръката,
димът попива бавно в мене...
И всяка клетка стене в мрака,
а нощта ми връща спомена за тебе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Петкова Все права защищены
!!!
