7 mar 2008, 22:56

Пак Ти... 

  Poesía
635 0 2
Бретонът ми скрива изцяло лицето,
а в дясната ръка държа цигара...
Огледалце изваждам от портмонето,
запалката встрани от мен поставям.
Косата с фибичка до мен отмествам,
поглеждам лицето вече отблизо...
И в този първи миг усещам
колко безразлично е, и сиво...
Ръката протягам към пълната чаша
и устните във нея аз допирам.
Напукани от мъка, и от жажда,
внезапно от уискито отпиват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??