Палачо мой...
Палачо мой... Безумецо обичан,
на тебе във Смъртта си се обричам!
Кръвта ми щом те плисне по ръцете
и сЪлзите запарят по лицето...
във този миг сърцето изтръгни ми...
Не карай ме да страдам, помогни ми!
... че болката неземна е, Обични!
Приспи ме с твойте ласки... наркотични!
С един замах вземи от мен живота...
хвърли ме на прокобната Голгота!
За тебе аз, Палачо, днес умирам!
На устните ти с устни ще гравирам
и с кръв ще запечатам любовта ми,
на пепел изгорила младостта ми...
............................................................
Палачо мой... и знай, в далечината
ще чакам теб... на път за Светлината...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дида Христозова Все права защищены
))))))
