5 янв. 2010 г., 11:10

Палачо мой...

877 0 5

Палачо мой... Безумецо обичан,
на тебе във Смъртта си се обричам!
Кръвта ми щом те плисне по ръцете
и сЪлзите запарят по лицето...
във този миг сърцето изтръгни ми...
Не карай ме да страдам, помогни ми!
... че болката неземна е, Обични!
Приспи ме с твойте ласки... наркотични!
С един замах вземи от мен живота...
хвърли ме на прокобната Голгота!
За тебе аз, Палачо, днес умирам!
На устните ти с устни ще гравирам
и с кръв ще запечатам любовта ми,
на пепел изгорила младостта ми...
............................................................
Палачо мой... и знай, в далечината
ще чакам теб... на път за Светлината...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дида Христозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...