24 сент. 2015 г., 17:55

Палачо, спаси ме

719 0 6

Палачо, не мога и ден да изкарам без тебе!
Върви, обречù ме на смърт!
Не само духовна, не само душевна,
нека язви разяждат плътта,
която така и не милва наяве!

Аз съм вече обречена, вече осъдена -
откакто "кепèнците спусна" -
да виждам лика ти във всичките други,
но в себе си друг да не пусна;
ваджишка реалност това е!

С години, Палачо, едва примирявам
две същности, крайно различни -
покорна и спазваща клаузи, бяла,
със черна, проклета, обичаща.

Убий ме! От мене самата спаси ме!
Че миг не издържам без тебе, Любими!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сърцевина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И на мен ми ареса туй ваджишко стихо.
    Направо ми лопнаха кепенците от него.
    Тъй де...
  • Първо - думата "ваджишка" не е "източен говор" (ако имате предвид българските диалекти).
    Второ - Откровения не е сайт за демонстриране на познания по диалектология.
    Трето - няма нищо поетично нито в използването на "кепенците", нито във "ваджишката реалност".
    Четвърто - ако това Ви харесва, значи имате занижени критерии към поезията.
    И пето (но не на последно място) - с липсата на критичност правите лоша услуга на автора.
    И няма никаква ирония към автора в написаното от мен - чиста проба "ваджишка" истина съм изразила.
  • А на мен ми хареса...
    Познаването на диалектната дума "ваджишка" явно говори за познаване
    на източните говори, май...
    И не знам защо,ама нещо иронично виждам/чета...
  • Това с "кепенците" ме уби!
    Ама като стигнах до "ваджишката реалност", вече съвсем го оправдавам Палача. )))
    Хубава вечер!
  • Здрасти! Отдавна не си публикувала, но това не ми пречи да те помня! Пак хубав стих, малко краен, но явно лирическата ти е в такова състояние!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...