Sep 24, 2015, 5:55 PM

Палачо, спаси ме

  Poetry » Other
715 0 6

Палачо, не мога и ден да изкарам без тебе!
Върви, обречù ме на смърт!
Не само духовна, не само душевна,
нека язви разяждат плътта,
която така и не милва наяве!

Аз съм вече обречена, вече осъдена -
откакто "кепèнците спусна" -
да виждам лика ти във всичките други,
но в себе си друг да не пусна;
ваджишка реалност това е!

С години, Палачо, едва примирявам
две същности, крайно различни -
покорна и спазваща клаузи, бяла,
със черна, проклета, обичаща.

Убий ме! От мене самата спаси ме!
Че миг не издържам без тебе, Любими!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сърцевина All rights reserved.

Comments

Comments

  • И на мен ми ареса туй ваджишко стихо.
    Направо ми лопнаха кепенците от него.
    Тъй де...
  • Първо - думата "ваджишка" не е "източен говор" (ако имате предвид българските диалекти).
    Второ - Откровения не е сайт за демонстриране на познания по диалектология.
    Трето - няма нищо поетично нито в използването на "кепенците", нито във "ваджишката реалност".
    Четвърто - ако това Ви харесва, значи имате занижени критерии към поезията.
    И пето (но не на последно място) - с липсата на критичност правите лоша услуга на автора.
    И няма никаква ирония към автора в написаното от мен - чиста проба "ваджишка" истина съм изразила.
  • А на мен ми хареса...
    Познаването на диалектната дума "ваджишка" явно говори за познаване
    на източните говори, май...
    И не знам защо,ама нещо иронично виждам/чета...
  • Това с "кепенците" ме уби!
    Ама като стигнах до "ваджишката реалност", вече съвсем го оправдавам Палача. )))
    Хубава вечер!
  • Здрасти! Отдавна не си публикувала, но това не ми пречи да те помня! Пак хубав стих, малко краен, но явно лирическата ти е в такова състояние!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...