Палачо, не мога и ден да изкарам без тебе!
Върви, обречù ме на смърт!
Не само духовна, не само душевна,
нека язви разяждат плътта,
която така и не милва наяве!
Аз съм вече обречена, вече осъдена -
откакто "кепèнците спусна" -
да виждам лика ти във всичките други,
но в себе си друг да не пусна;
ваджишка реалност това е!
С години, Палачо, едва примирявам
две същности, крайно различни - ...