24.09.2015 г., 17:55

Палачо, спаси ме

716 0 6

Палачо, не мога и ден да изкарам без тебе!
Върви, обречù ме на смърт!
Не само духовна, не само душевна,
нека язви разяждат плътта,
която така и не милва наяве!

Аз съм вече обречена, вече осъдена -
откакто "кепèнците спусна" -
да виждам лика ти във всичките други,
но в себе си друг да не пусна;
ваджишка реалност това е!

С години, Палачо, едва примирявам
две същности, крайно различни -
покорна и спазваща клаузи, бяла,
със черна, проклета, обичаща.

Убий ме! От мене самата спаси ме!
Че миг не издържам без тебе, Любими!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сърцевина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен ми ареса туй ваджишко стихо.
    Направо ми лопнаха кепенците от него.
    Тъй де...
  • Първо - думата "ваджишка" не е "източен говор" (ако имате предвид българските диалекти).
    Второ - Откровения не е сайт за демонстриране на познания по диалектология.
    Трето - няма нищо поетично нито в използването на "кепенците", нито във "ваджишката реалност".
    Четвърто - ако това Ви харесва, значи имате занижени критерии към поезията.
    И пето (но не на последно място) - с липсата на критичност правите лоша услуга на автора.
    И няма никаква ирония към автора в написаното от мен - чиста проба "ваджишка" истина съм изразила.
  • А на мен ми хареса...
    Познаването на диалектната дума "ваджишка" явно говори за познаване
    на източните говори, май...
    И не знам защо,ама нещо иронично виждам/чета...
  • Това с "кепенците" ме уби!
    Ама като стигнах до "ваджишката реалност", вече съвсем го оправдавам Палача. )))
    Хубава вечер!
  • Здрасти! Отдавна не си публикувала, но това не ми пречи да те помня! Пак хубав стих, малко краен, но явно лирическата ти е в такова състояние!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...