24.09.2015 г., 17:55 ч.
Палачо, спаси ме
Палачо, не мога и ден да изкарам без тебе!
Върви, обречù ме на смърт!
Не само духовна, не само душевна,
нека язви разяждат плътта,
която така и не милва наяве!
Аз съм вече обречена, вече осъдена -
откакто "кепèнците спусна" -
да виждам лика ти във всичките други,
но в себе си друг да не пусна;
ваджишка реалност това е!
С години, Палачо, едва примирявам
две същности, крайно различни -
покорна и спазваща клаузи, бяла,
със черна, проклета, обичаща.
Убий ме! От мене самата спаси ме!
Че миг не издържам без тебе, Любими!
© Сърцевина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Първо - думата "ваджишка" не е "източен говор" (ако имате предвид българските диалекти).
Второ - Откровения не е сайт за демонстриране на познания по диалектология.
Трето - няма нищо поетично нито в използването на "кепенците", нито във "ваджишката реалност".
Четвърто - ако това Ви харесва, значи имате занижени критерии към поезията.
И пето (но не на последно място) - с липсата на критичност правите лоша услуга на автора.
И няма никаква ирония към автора в написаното от мен - чиста проба "ваджишка" истина съм изразила. -
А на мен ми хареса...
Познаването на диалектната дума "ваджишка" явно говори за познаване
на източните говори, май...
И не знам защо,ама нещо иронично виждам/чета... -
Това с "кепенците" ме уби!
Ама като стигнах до "ваджишката реалност", вече съвсем го оправдавам Палача. )))
Хубава вечер! -
Здрасти! Отдавна не си публикувала, но това не ми пречи да те помня! Пак хубав стих, малко краен, но явно лирическата ти е в такова състояние!
-
Хубаво стихотворение - хареса ми!
Поздрав и хубава вечер!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Направо ми лопнаха кепенците от него.
Тъй де...