Палачо, спаси ме
Палачо, не мога и ден да изкарам без тебе!
Върви, обречù ме на смърт!
Не само духовна, не само душевна,
нека язви разяждат плътта,
която така и не милва наяве!
Аз съм вече обречена, вече осъдена -
откакто "кепèнците спусна" -
да виждам лика ти във всичките други,
но в себе си друг да не пусна;
ваджишка реалност това е!
С години, Палачо, едва примирявам
две същности, крайно различни -
покорна и спазваща клаузи, бяла,
със черна, проклета, обичаща.
Убий ме! От мене самата спаси ме!
Че миг не издържам без тебе, Любими!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сърцевина Всички права запазени
