Палави очи
Видиш ли ме, слагаш маска,
но за радост ти личи!
Щом сърцето мое драскат
палавите ти очи!
Не ме гледай, подмини ме!
Изтъкан съм от пороци.
Пролет, лете, есен, зиме
ще ми даваш, май, уроци.
Аз съм никой, ти си име.
Дялкай в мене и поправяй!
Ако можеш, научи ме
на обноски и на нрави!
Аз на обич ще те уча.
Животът щом ме поруга,
или с него ще приключа,
или ще съм твой слуга!
Не, не слагай вече маска,
погледът ти не мълчи,
щом сърцето мое драскат
палавите ти очи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Исмаил Али Все права защищены
