Памет
Очите ми са като две реки,
които моя дом с любов опасват,
ръцете ми са мощни планини-
от злите ветрове да го опазват.
Устата ми е меден извор, благ-
за странниците утолена жажда,
сърцето ми е дом, домът е свят,
във който мойто слънце не залязва.
Баща ми-барометъра крилат,
със който преоткривам световете,
а майка ми-най-нежния ми цвят,
във който светлината вечно свети.
Сълзи раззеленяват паметта,
в която е живота ми едничък:
Расте ли?-В мен е жива любовта.
Линее ли?-Загубила съм всичко.
които моя дом с любов опасват,
ръцете ми са мощни планини-
от злите ветрове да го опазват.
Устата ми е меден извор, благ-
за странниците утолена жажда,
сърцето ми е дом, домът е свят,
във който мойто слънце не залязва.
Баща ми-барометъра крилат,
със който преоткривам световете,
а майка ми-най-нежния ми цвят,
във който светлината вечно свети.
Сълзи раззеленяват паметта,
в която е живота ми едничък:
Расте ли?-В мен е жива любовта.
Линее ли?-Загубила съм всичко.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Филипова Все права защищены
