8 апр. 2020 г., 00:09

ПанДемон...

610 0 3

Пандемия. Психоза. Карантина.
И малко смърт за цвят. Апокалипсис. 
Човекът атакува магазина.
Гладът е параноя от измислици.
И някъде в света въглехидратен,
все още е останала любов,
но кой ли го е грижа в нищетата,
душите заразила без живот...
Да хапнем и да пийнем. Не е чума.
Пирът е позволен. Без гузна съвест. 
Това пък да загубиш двама-трима? 
Той, Господ ни убил, че да ни съди... 

 

Стихопат. 
Danny Diester

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно и точно.
  • Ммм, да.
  • "Гладът е параноя от измислици."
    Но важен е когато като въшката
    на челото изскочи дирижирайки
    на разгневената тълпа постъпките.
    Човешкото ще стигне бързо дъното,
    а вълчето ще вие към луната.
    Ще властва хаосът и много бързо
    небето ще се слее със земята...

    Замисли ме... Благодаря ти...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...