8 апр. 2020 г., 00:09

ПанДемон... 

  Поэзия » Философская, Гражданская
408 0 3

Пандемия. Психоза. Карантина.
И малко смърт за цвят. Апокалипсис. 
Човекът атакува магазина.
Гладът е параноя от измислици.
И някъде в света въглехидратен,
все още е останала любов,
но кой ли го е грижа в нищетата,
душите заразила без живот...
Да хапнем и да пийнем. Не е чума.
Пирът е позволен. Без гузна съвест. 
Това пък да загубиш двама-трима? 
Той, Господ ни убил, че да ни съди... 

 

Стихопат. 
Danny Diester

 


 

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силно и точно.
  • Ммм, да.
  • "Гладът е параноя от измислици."
    Но важен е когато като въшката
    на челото изскочи дирижирайки
    на разгневената тълпа постъпките.
    Човешкото ще стигне бързо дъното,
    а вълчето ще вие към луната.
    Ще властва хаосът и много бързо
    небето ще се слее със земята...

    Замисли ме... Благодаря ти...
Предложения
: ??:??