12 июн. 2019 г., 08:46

Пáра

527 1 3

В плячкосаната тишина

не никнат зъбери,

а кариерни рифове.

Коралът е на изчезване.

 

Безплътни

безпътни

кораби

с алени

ангели

отлетели

не чуват

атолни апели.

 

Мишката Маша

си къта миш-маша

и гледа в паничката

с киша от каша.

 

Чия ли е мечката

на верига,

танцуваща в ъгъла

с гъдела

на цигуларя?

 

Пáри в очите ми суха парá

от зорá – 

зóрът на много

изгубени хóра.

Пáра е

времето,

не е парú

на пазара

на голи вендети

и буйни хорá.

 

И все тъй горú

и дори...

свéти.

 

 

12.06.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за "Любими". Получи се нещо като "колажно" стихотворение, но този път го написах наведнъж, стилистиката само е еклектична, затова не сложих многоточия.
  • Тогава всичко ми изглеждаше като невероятен спектакъл. От дистанцията на времето и възрастта изглежда различно. Но още имам любими песни от онова време, които не ми звучат демоде.
  • Благодаря, Мариана. Трябваше да уточня, че мишка на руски е мече, а аз обичам да си пея песента на мечето Миша от Олимпиадата в Москва през 1980 г. на караоке, но не знам къде е опцията за бележки под чертата, а не исках да злоупотребявам с помощта на редакторите. Затова го пиша в коментара. Някога исках червена официална рокля като на певицата, но с оттенък на изгрев/залез. Но това беше много отдавна. А руснаците на всички Марии им викат Маша, включително и на мен. Така че не визирам никого. Само интерпретирам приказката и "Коръбът с алените платна" на Ал. Грин. А последните части ще да са нещо като упражнение по художествено слово. Знам ли? Напоследък, с тия спорове, все се връщам във времето, когато рецитирах. Но това беше още по-отдавна.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...