МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
Jun 12, 2019, 8:46 AM

Пáра 

  Poetry
311 1 3

В плячкосаната тишина

не никнат зъбери,

а кариерни рифове.

Коралът е на изчезване.

 

Безплътни

безпътни

кораби

с алени

ангели

отлетели

не чуват

атолни апели.

 

Мишката Маша

си къта миш-маша

и гледа в паничката

с киша от каша.

 

Чия ли е мечката

на верига,

танцуваща в ъгъла

с гъдела

на цигуларя?

 

Пáри в очите ми суха парá

от зорá – 

зóрът на много

изгубени хóра.

Пáра е

времето,

не е парú

на пазара

на голи вендети

и буйни хорá.

 

И все тъй горú

и дори...

свéти.

 

 

12.06.2019

© Мария Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за "Любими". Получи се нещо като "колажно" стихотворение, но този път го написах наведнъж, стилистиката само е еклектична, затова не сложих многоточия.
  • Тогава всичко ми изглеждаше като невероятен спектакъл. От дистанцията на времето и възрастта изглежда различно. Но още имам любими песни от онова време, които не ми звучат демоде.
  • Благодаря, Мариана. Трябваше да уточня, че мишка на руски е мече, а аз обичам да си пея песента на мечето Миша от Олимпиадата в Москва през 1980 г. на караоке, но не знам къде е опцията за бележки под чертата, а не исках да злоупотребявам с помощта на редакторите. Затова го пиша в коментара. Някога исках червена официална рокля като на певицата, но с оттенък на изгрев/залез. Но това беше много отдавна. А руснаците на всички Марии им викат Маша, включително и на мен. Така че не визирам никого. Само интерпретирам приказката и "Коръбът с алените платна" на Ал. Грин. А последните части ще да са нещо като упражнение по художествено слово. Знам ли? Напоследък, с тия спорове, все се връщам във времето, когато рецитирах. Но това беше още по-отдавна.
Random works
: ??:??