2 авг. 2007 г., 11:16

Парадоксално

961 0 0

велурените сфери с тежък въздух се пръскат на малки парченца
и целият пълнеж се разстила по асфалта като яйчен крем
но малко по-пухкав от тези в сладкишите и пастите
не че има значение хранително-вкусовата
индустрия, понеже нищо не ми се
услажда вече покрай твоето
заминаване освен бледото
подобие на сол на клечки
която дори не може да
се разтвори във вода
ами хваща варовик
но парадоксът тук
е слепият опит за
придвижване на
уж неизгасени
лампи или по-
скоро моето
тъжно аз е
глупавият
парадокс
в тази
нощ?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звездичка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...