Парадоксално
велурените сфери с тежък въздух се пръскат на малки парченца
и целият пълнеж се разстила по асфалта като яйчен крем
но малко по-пухкав от тези в сладкишите и пастите
не че има значение хранително-вкусовата
индустрия, понеже нищо не ми се
услажда вече покрай твоето
заминаване освен бледото
подобие на сол на клечки
която дори не може да
се разтвори във вода
ами хваща варовик
но парадоксът тук
е слепият опит за
придвижване на
уж неизгасени
лампи или по-
скоро моето
тъжно аз е
глупавият
парадокс
в тази
нощ?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Звездичка Все права защищены