2 ago 2007, 11:16

Парадоксално

  Poesía
962 0 0

велурените сфери с тежък въздух се пръскат на малки парченца
и целият пълнеж се разстила по асфалта като яйчен крем
но малко по-пухкав от тези в сладкишите и пастите
не че има значение хранително-вкусовата
индустрия, понеже нищо не ми се
услажда вече покрай твоето
заминаване освен бледото
подобие на сол на клечки
която дори не може да
се разтвори във вода
ами хваща варовик
но парадоксът тук
е слепият опит за
придвижване на
уж неизгасени
лампи или по-
скоро моето
тъжно аз е
глупавият
парадокс
в тази
нощ?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звездичка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...