2.08.2007 г., 11:16

Парадоксално

957 0 0

велурените сфери с тежък въздух се пръскат на малки парченца
и целият пълнеж се разстила по асфалта като яйчен крем
но малко по-пухкав от тези в сладкишите и пастите
не че има значение хранително-вкусовата
индустрия, понеже нищо не ми се
услажда вече покрай твоето
заминаване освен бледото
подобие на сол на клечки
която дори не може да
се разтвори във вода
ами хваща варовик
но парадоксът тук
е слепият опит за
придвижване на
уж неизгасени
лампи или по-
скоро моето
тъжно аз е
глупавият
парадокс
в тази
нощ?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звездичка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...