… Знаеш ли къде е парадоксът?
Там. В миража нещо че се случи
помежду ни в плътна симбиоза;
и... че съм самотна. Като куче.
Ти не си от моята порода,
а абсурдът е, че съм се свила
върху изтривалката на пода
в чакане на някаква закрила,
‘дето – знаем, няма да я бъде.
Хем си знам и… пак въртя опашка.
Даже не показвам остри зъби -
вярвам в небосвода ти. (Глупачка!) ...