Парадоксът на самотните рози
когато те целувам
дъхът ми спира
и ще умра
но не отделям устни
когато ме целуваш
отива си сърцето ми
затихнало отново
и сякаш му харесва
така уверено да чезне
дали не копнее
да се отдаде
на самотата
на небитието
като спасение и участ
като слава
самотен съм
не като теб
защото ти си роза
самотна роза
ти не бодеш
а аз не мога
да не бода
не мога
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Кунчев Все права защищены
