Паралелно
Вървяхме в успоредни коловози
и търсехме отбивка за обичане,
привидно знаехме заучените пози,
на разстояние - без точка на пресичане.
Продължих безкрайно с твоя поглед,
в утъпкани от слепота бразди,
коментирах истини, като на оглед
и яздех в непонятност без юзди.
Паралелно се познавахме - без думи,
нагаждах си по тебе сетивата
и само вятърът сновеше помежду ни,
говореше ни с тишина позната.
В нищото протягах се напразно,
да заловя невидима спонтанност,
а мисълта ме глождеше заразно
и пълнеше мечтите ми с измамност.
Не ти поисках и дори усмивка,
в съседно огледално отражение
виждах себе си, като щастливка,
а теб - като поредно извинение.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
