28 янв. 2007 г., 13:45

Парченце небе

1.2K 0 7

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

С ръка мургава ме погали,
с очи черни ме съблече,
снежното ми тяло похвали,
”Възбуждаш ме” - само рече.

Между бедрата длан спусна,
разтвори ме и го допря,
вкара го, захапах устна,
заплаках, но той не спря.

И в този миг спасение съзрях
в крилото на прозорец отворен -
поглед с небето отразено слях
докато той пръхтеше доволен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Макар и отразено в прозореца,си докоснала,почувствала небето вътре в нас(то,не е красива измислица,въображение,поезия) където сме наистина недосегаеми от материята,телата..
    Да, спасена си,винаги си била спасена-сега си могла да го усетиш..
    Така,че безсмислено и ненужно е да изпитваш вина,да мразиш и наказваш тялото си(или пък да се привързваш кън него). Никой,по никакъв начин не може да отнеме свободата Ти,ако това Небе в нас,за което споменах и което ти си усетила,не иска..Поздрав!
  • Мисля, че е хубаво!

  • Прав си.
  • Е, в края на краищата, твоята героиня сама е решила "да се прави на голяма" и да се озове с него на това "подходящо за целта" място сами, нали така? Без да знае или без да се вслуша в думите на другите, че всичко си има цена!
    Много хубаво е написано според мен! Поздравявам те!
  • Бруталиите лесно се измислят когато ги преживееш.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...