28 янв. 2007 г., 13:45

Парченце небе

Поэзия

1.2K 0 7

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

С ръка мургава ме погали, с очи черни ме съблече, снежното ми тяло похвали, ”Възбуждаш ме” - само рече. Между бедрата длан спусна, разтвори ме и го допря, вкара го, захапах устна, заплаках, но той не спря. И в този миг спасение съзрях в крилото на прозорец отворен - поглед с небето отразено слях докато той пръхтеше доволен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

geowid (Георги Видинов)

Макар и отразено в прозореца,си докоснала,почувствала небето вътре в нас(то,не е красива измислица,въображение,поезия) където сме наистина недосегаеми от материята,телата..
Да, спасена си,винаги си била спасена-сега си могла да го усетиш..
Така,че безсмислено и ненужно е да изпитваш вина,да мразиш и наказваш тялото си(или пък да се привързваш кън него). Никой,по никакъв начин не може да отнеме свободата Ти,ако това Небе в нас,за което споменах и което ти си усетила,не иска..Поздрав!

2007-01-29T16:25:45+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Мисля, че е хубаво!

2007-01-28T22:02:24+02:00
naMy4Ho_KoTe (Катерина)

Прав си.

2007-01-28T21:59:59+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

Е, в края на краищата, твоята героиня сама е решила "да се прави на голяма" и да се озове с него на това "подходящо за целта" място сами, нали така? Без да знае или без да се вслуша в думите на другите, че всичко си има цена!
Много хубаво е написано според мен! Поздравявам те!

2007-01-28T19:28:54+02:00
naMy4Ho_KoTe (Катерина)

Бруталиите лесно се измислят когато ги преживееш.

2007-01-28T18:24:43+02:00