28.01.2007 г., 13:45

Парченце небе

1.2K 0 7

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

С ръка мургава ме погали,
с очи черни ме съблече,
снежното ми тяло похвали,
”Възбуждаш ме” - само рече.

Между бедрата длан спусна,
разтвори ме и го допря,
вкара го, захапах устна,
заплаках, но той не спря.

И в този миг спасение съзрях
в крилото на прозорец отворен -
поглед с небето отразено слях
докато той пръхтеше доволен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Макар и отразено в прозореца,си докоснала,почувствала небето вътре в нас(то,не е красива измислица,въображение,поезия) където сме наистина недосегаеми от материята,телата..
    Да, спасена си,винаги си била спасена-сега си могла да го усетиш..
    Така,че безсмислено и ненужно е да изпитваш вина,да мразиш и наказваш тялото си(или пък да се привързваш кън него). Никой,по никакъв начин не може да отнеме свободата Ти,ако това Небе в нас,за което споменах и което ти си усетила,не иска..Поздрав!
  • Мисля, че е хубаво!

  • Прав си.
  • Е, в края на краищата, твоята героиня сама е решила "да се прави на голяма" и да се озове с него на това "подходящо за целта" място сами, нали така? Без да знае или без да се вслуша в думите на другите, че всичко си има цена!
    Много хубаво е написано според мен! Поздравявам те!
  • Бруталиите лесно се измислят когато ги преживееш.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...