28.01.2007 г., 13:45 ч.
Парченце небе
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
С ръка мургава ме погали,
с очи черни ме съблече,
снежното ми тяло похвали,
”Възбуждаш ме” - само рече.
Между бедрата длан спусна,
разтвори ме и го допря,
вкара го, захапах устна,
заплаках, но той не спря.
И в този миг спасение съзрях
в крилото на прозорец отворен -
поглед с небето отразено слях
докато той пръхтеше доволен.
© Катерина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Мисля, че е хубаво!
-
Прав си.
-
Е, в края на краищата, твоята героиня сама е решила "да се прави на голяма" и да се озове с него на това "подходящо за целта" място сами, нали така? Без да знае или без да се вслуша в думите на другите, че всичко си има цена!
Много хубаво е написано според мен! Поздравявам те! -
Бруталиите лесно се измислят когато ги преживееш.
-
Браво!
-
Ама как ги измисляш подобни бруталий?Предишните ти две стихове ми харесаха страшно много,но това...това направо ме изкърти,мега яко е и ме кефи на макс!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Да, спасена си,винаги си била спасена-сега си могла да го усетиш..
Така,че безсмислено и ненужно е да изпитваш вина,да мразиш и наказваш тялото си(или пък да се привързваш кън него). Никой,по никакъв начин не може да отнеме свободата Ти,ако това Небе в нас,за което споменах и което ти си усетила,не иска..Поздрав!