Парченце небе

Comments

• 

  geowid (Георги Видинов)

  Макар и отразено в прозореца,си докоснала,почувствала небето вътре в нас(то,не е красива измислица,въображение,поезия) където сме наистина недосегаеми от материята,телата..
  Да, спасена си,винаги си била спасена-сега си могла да го усетиш..
  Така,че безсмислено и ненужно е да изпитваш вина,да мразиш и наказваш тялото си(или пък да се привързваш кън него). Никой,по никакъв начин не може да отнеме свободата Ти,ако това Небе в нас,за което споменах и което ти си усетила,не иска..Поздрав!

  2007-01-29T16:25:45+02:00
• 

  kity (Людмила Нилсън)

  Мисля, че е хубаво!
  
  

  2007-01-28T22:02:24+02:00
• 

  naMy4Ho_KoTe (Катерина)

  Прав си.

  2007-01-28T21:59:59+02:00
• 

  ВТ (Вили Тодоров)

  Е, в края на краищата, твоята героиня сама е решила "да се прави на голяма" и да се озове с него на това "подходящо за целта" място сами, нали така? Без да знае или без да се вслуша в думите на другите, че всичко си има цена!
  Много хубаво е написано според мен! Поздравявам те!

  2007-01-28T19:28:54+02:00
• 

  naMy4Ho_KoTe (Катерина)

  Бруталиите лесно се измислят когато ги преживееш.

  2007-01-28T18:24:43+02:00