5 мар. 2007 г., 11:30

Пареща лавина 

  Поэзия
515 0 0

Заслужавам ли частичен покой,

дълъг сън, който да ме прероди,

поне убежище от парещия зной

или моят пасианс да се подреди.

 

За кратко да не ме разпокъсват

мислите, граничещи с гробище.

И чудесата в мен да възкръсват,

да забравя грешното становище.

 

Себе си къде мога да захвърля?

Ще видя ли там нова причина?

За кого си заслужава да опърля

своята душа с огнената лавина?

 

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??