Пареща лавина
Заслужавам ли частичен покой,
дълъг сън, който да ме прероди,
поне убежище от парещия зной
или моят пасианс да се подреди.
За кратко да не ме разпокъсват
мислите, граничещи с гробище.
И чудесата в мен да възкръсват,
да забравя грешното становище.
Себе си къде мога да захвърля?
Ще видя ли там нова причина?
За кого си заслужава да опърля
своята душа с огнената лавина?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Василева Все права защищены