Пареща лавина

5 mar 2007, 11:30

Poesía

514 0 0

Заслужавам ли частичен покой,

дълъг сън, който да ме прероди,

поне убежище от парещия зной

или моят пасианс да се подреди.

За кратко да не ме разпокъсват

мислите, граничещи с гробище.

И чудесата в мен да възкръсват,

да забравя грешното становище.

Себе си къде мога да захвърля?

Ще видя ли там нова причина?

За кого си заслужава да опърля

своята душа с огнената лавина?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.