25 нояб. 2007 г., 08:33

Парфюмът на времето

825 0 21
Ухаела по чародеен начин, с пулса на живота.
Поискала да е родена в годината на Шекспир.
И тялото й да кипи със вечен благослов,
поеми страстно да реди във звучни песни!

И никога при нея да не бъде тихо, тихо,
в страната на мечтите и нежните й стихове.
И духове мистични, с осанки вкаменени,
от думите нектарни, завинаги пленени!

Терзани с пориви невинни и спонтанни,
докосвали със поглед НЕЯ, мираж ли е това!?
С подхвърлен златен ключ,  дошла е ЛЮБОВТА!
С парфюма дъхав, окъпана във СВЕТЛИНА!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...