25.11.2007 г., 8:33

Парфюмът на времето

818 0 21
Ухаела по чародеен начин, с пулса на живота.
Поискала да е родена в годината на Шекспир.
И тялото й да кипи със вечен благослов,
поеми страстно да реди във звучни песни!

И никога при нея да не бъде тихо, тихо,
в страната на мечтите и нежните й стихове.
И духове мистични, с осанки вкаменени,
от думите нектарни, завинаги пленени!

Терзани с пориви невинни и спонтанни,
докосвали със поглед НЕЯ, мираж ли е това!?
С подхвърлен златен ключ,  дошла е ЛЮБОВТА!
С парфюма дъхав, окъпана във СВЕТЛИНА!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....