25 nov 2007, 8:33

Парфюмът на времето

827 0 21
Ухаела по чародеен начин, с пулса на живота.
Поискала да е родена в годината на Шекспир.
И тялото й да кипи със вечен благослов,
поеми страстно да реди във звучни песни!

И никога при нея да не бъде тихо, тихо,
в страната на мечтите и нежните й стихове.
И духове мистични, с осанки вкаменени,
от думите нектарни, завинаги пленени!

Терзани с пориви невинни и спонтанни,
докосвали със поглед НЕЯ, мираж ли е това!?
С подхвърлен златен ключ,  дошла е ЛЮБОВТА!
С парфюма дъхав, окъпана във СВЕТЛИНА!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...