25 nov 2007, 8:33

Парфюмът на времето

824 0 21
Ухаела по чародеен начин, с пулса на живота.
Поискала да е родена в годината на Шекспир.
И тялото й да кипи със вечен благослов,
поеми страстно да реди във звучни песни!

И никога при нея да не бъде тихо, тихо,
в страната на мечтите и нежните й стихове.
И духове мистични, с осанки вкаменени,
от думите нектарни, завинаги пленени!

Терзани с пориви невинни и спонтанни,
докосвали със поглед НЕЯ, мираж ли е това!?
С подхвърлен златен ключ,  дошла е ЛЮБОВТА!
С парфюма дъхав, окъпана във СВЕТЛИНА!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...