25 nov 2007, 8:33

Парфюмът на времето

822 0 21
Ухаела по чародеен начин, с пулса на живота.
Поискала да е родена в годината на Шекспир.
И тялото й да кипи със вечен благослов,
поеми страстно да реди във звучни песни!

И никога при нея да не бъде тихо, тихо,
в страната на мечтите и нежните й стихове.
И духове мистични, с осанки вкаменени,
от думите нектарни, завинаги пленени!

Терзани с пориви невинни и спонтанни,
докосвали със поглед НЕЯ, мираж ли е това!?
С подхвърлен златен ключ,  дошла е ЛЮБОВТА!
С парфюма дъхав, окъпана във СВЕТЛИНА!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...