11 июл. 2012 г., 11:08

Пари пилейте, не приятелство

1.1K 0 1

Пари пилейте, не приятелство

 

 

Някой ден, може би,

ще сваля аз траурната роба.

Някой ден, може би,

от гроба ми ще махна черната си роза.

 

Може би и радостта ми ще се върне.

Сценичната завеса, черно тежка, ще се вдигне

и светлината на прожектора ще ме обгърне,

сякаш с топлина от твоя поздрав мене ще достигне.

 

Чудя се как още Вяра ме съпътства.

Как не я изгубих нейде из без-пътя.

Но Надежда всяка сутрин ме покръства 

и помага ми поне за кратко на крака да стъпя.

 

Аз не исках тъй да става.

Знаеш - не исках да те огорча.

И те убеждавам - не престава 

да ме убива отрова от вината. От срама.

 

Давам и живота си за тебе,

затуй, че подари ми радостта!

Че светлина в живота ми донесе,

ако ти угаснеш, ще го подаря.

 

Без тебе всичко е във сиво-черно.

Изпълнен е животът с тъмнина.

Но дочувам някак, с радост го усещам,

вътре в мене, заветното парченце светлина.

 

Най-хубавото искам аз за тебе!

Приятелството наше мажа със миро.

И вярвам, че ще се смилиш и ще простиш на мене,

защото братът брат си не забравял в зло!

 

08.07.2012г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодор Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...