Пари пилейте, не приятелство

Пари пилейте, не приятелство

Някой ден, може би,

ще сваля аз траурната роба.

Някой ден, може би,

от гроба ми ще махна черната си роза.

Може би и радостта ми ще се върне.

Сценичната завеса, черно тежка, ще се вдигне

и светлината на прожектора ще ме обгърне,

сякаш с топлина от твоя поздрав мене ще достигне.

Чудя се как още Вяра ме съпътства.

Как не я изгубих нейде из без-пътя.

Но Надежда всяка сутрин ме покръства 

и помага ми поне за кратко на крака да стъпя.

Аз не исках тъй да става.

Знаеш - не исках да те огорча.

И те убеждавам - не престава 

да ме убива отрова от вината. От срама.

Давам и живота си за тебе,

затуй, че подари ми радостта!

Че светлина в живота ми донесе,

ако ти угаснеш, ще го подаря.

Без тебе всичко е във сиво-черно.

Изпълнен е животът с тъмнина.

Но дочувам някак, с радост го усещам,

вътре в мене, заветното парченце светлина.

Най-хубавото искам аз за тебе!

Приятелството наше мажа със миро.

И вярвам, че ще се смилиш и ще простиш на мене,

защото братът брат си не забравял в зло!

08.07.2012г.