Jul 11, 2012, 11:08 AM

Пари пилейте, не приятелство

  Poetry » Other
1K 0 1

Пари пилейте, не приятелство

 

 

Някой ден, може би,

ще сваля аз траурната роба.

Някой ден, може би,

от гроба ми ще махна черната си роза.

 

Може би и радостта ми ще се върне.

Сценичната завеса, черно тежка, ще се вдигне

и светлината на прожектора ще ме обгърне,

сякаш с топлина от твоя поздрав мене ще достигне.

 

Чудя се как още Вяра ме съпътства.

Как не я изгубих нейде из без-пътя.

Но Надежда всяка сутрин ме покръства 

и помага ми поне за кратко на крака да стъпя.

 

Аз не исках тъй да става.

Знаеш - не исках да те огорча.

И те убеждавам - не престава 

да ме убива отрова от вината. От срама.

 

Давам и живота си за тебе,

затуй, че подари ми радостта!

Че светлина в живота ми донесе,

ако ти угаснеш, ще го подаря.

 

Без тебе всичко е във сиво-черно.

Изпълнен е животът с тъмнина.

Но дочувам някак, с радост го усещам,

вътре в мене, заветното парченце светлина.

 

Най-хубавото искам аз за тебе!

Приятелството наше мажа със миро.

И вярвам, че ще се смилиш и ще простиш на мене,

защото братът брат си не забравял в зло!

 

08.07.2012г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодор Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...