Налей, другарю, вино, ракията сипи си.
Сланина режа аз на голата дъска.
Ще пийнем, ще поплачем за Паисий,
за дядо Вазов и за древната фреска.
Ах, лиспва ми, другарю, родната ливада.
Защо не сме на три морета веч?
Как искам даже в Лондон и в Канада
да слушам само българската реч.
Как искам аз "на нож" по славните дувари
да падна - труп за наща свобода.
Да паднем мъжки с моите другари,
за нас да пеят песни нашите чада.
Да бъда син на Ванга и Иван Асена,
напук на всеки отомански меч,
да падна за Христовото спасение,
да бъде то от Токио до Печ.
А аз ще плача и за бай ти Ганьо,
ще плача за греха му обозрим.
Налей, другарю, нищо, че пияни,
не можем подвиг ний да сътворим.
© Йотор Амер Все права защищены