10 февр. 2010 г., 13:59

Пауново око

1.9K 0 9

          ПАУНОВО ОКО

 

                             Летели гуси-лебеди...

 

Любов като пауново око -

от бялото се раждат всички багри.

Тъжен писък на самотен лебед,

като глътка стрес против виагра.

 

Любов като пауново око -

кратък миг от тих космичен полет.

Песничка за лебедова вярност,

като стон на осланена пролет.

 

Любов като пауново око -

нежен звън от твоята омая.

Тих рефрен на лебедова песен,

като сянка на мечта в безкрая.

 

Любов като пауново око.

Импулс, непредвидим до плюс безкрайност,

събира предвидимите посоки

в дебрите на божиите тайни.

 

10 февруари 2010 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Концентрирана доза любов!
  • Много красива поезия! В тези стихове има място за много четене и много мислене. Аз постоях тук с удоволствие. Нищо, че е малко тъжно.
    Поздравления!
  • Любов с голям размах!
  • От духовния свят се раждат загадките на катарзисните чувства...А "птицата на поетите"-лебеда,нуждайки се от уединение и самота,сътворява прекрасните си шедьоври на душата.Лебедът се отъждествява с любовта,полетът на духа,досегът до небесното, духовната чистота и всичко най-красиво на този свят...
  • Симона, и едно пауново око стига, за да разбере човек колко крехко нещо е любовта. Стига да прочете ПРИТЧА ЗА ПЕПЕРУДАТА.
    Големият „нос”: Голямо нощно пауново око (Saturnia pyri)
    Размахът на крилете и достига 14 сантиметра; виенското нощно пауново око е най-голямата европейска пеперуда - така каза Гуглето

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...