10.02.2010 г., 13:59

Пауново око

1.9K 0 9

          ПАУНОВО ОКО

 

                             Летели гуси-лебеди...

 

Любов като пауново око -

от бялото се раждат всички багри.

Тъжен писък на самотен лебед,

като глътка стрес против виагра.

 

Любов като пауново око -

кратък миг от тих космичен полет.

Песничка за лебедова вярност,

като стон на осланена пролет.

 

Любов като пауново око -

нежен звън от твоята омая.

Тих рефрен на лебедова песен,

като сянка на мечта в безкрая.

 

Любов като пауново око.

Импулс, непредвидим до плюс безкрайност,

събира предвидимите посоки

в дебрите на божиите тайни.

 

10 февруари 2010 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Концентрирана доза любов!
  • Много красива поезия! В тези стихове има място за много четене и много мислене. Аз постоях тук с удоволствие. Нищо, че е малко тъжно.
    Поздравления!
  • Любов с голям размах!
  • От духовния свят се раждат загадките на катарзисните чувства...А "птицата на поетите"-лебеда,нуждайки се от уединение и самота,сътворява прекрасните си шедьоври на душата.Лебедът се отъждествява с любовта,полетът на духа,досегът до небесното, духовната чистота и всичко най-красиво на този свят...
  • Симона, и едно пауново око стига, за да разбере човек колко крехко нещо е любовта. Стига да прочете ПРИТЧА ЗА ПЕПЕРУДАТА.
    Големият „нос”: Голямо нощно пауново око (Saturnia pyri)
    Размахът на крилете и достига 14 сантиметра; виенското нощно пауново око е най-голямата европейска пеперуда - така каза Гуглето

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...