10.02.2010 г., 13:59

Пауново око

1.9K 0 9

          ПАУНОВО ОКО

 

                             Летели гуси-лебеди...

 

Любов като пауново око -

от бялото се раждат всички багри.

Тъжен писък на самотен лебед,

като глътка стрес против виагра.

 

Любов като пауново око -

кратък миг от тих космичен полет.

Песничка за лебедова вярност,

като стон на осланена пролет.

 

Любов като пауново око -

нежен звън от твоята омая.

Тих рефрен на лебедова песен,

като сянка на мечта в безкрая.

 

Любов като пауново око.

Импулс, непредвидим до плюс безкрайност,

събира предвидимите посоки

в дебрите на божиите тайни.

 

10 февруари 2010 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Концентрирана доза любов!
  • Много красива поезия! В тези стихове има място за много четене и много мислене. Аз постоях тук с удоволствие. Нищо, че е малко тъжно.
    Поздравления!
  • Любов с голям размах!
  • От духовния свят се раждат загадките на катарзисните чувства...А "птицата на поетите"-лебеда,нуждайки се от уединение и самота,сътворява прекрасните си шедьоври на душата.Лебедът се отъждествява с любовта,полетът на духа,досегът до небесното, духовната чистота и всичко най-красиво на този свят...
  • Симона, и едно пауново око стига, за да разбере човек колко крехко нещо е любовта. Стига да прочете ПРИТЧА ЗА ПЕПЕРУДАТА.
    Големият „нос”: Голямо нощно пауново око (Saturnia pyri)
    Размахът на крилете и достига 14 сантиметра; виенското нощно пауново око е най-голямата европейска пеперуда - така каза Гуглето

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...