17 нояб. 2010 г., 21:06

Пази , Боже, сляпо да прогледа!

2.9K 0 24

Приказки, песни и притчици 

за неподкастрени плитчици, 

интерпретирани 

от НеГримирана

                        (4)


Пази , Боже, сляпо да прогледа!

 

Безсънна моя нощ, добро ни утро!

Осъмнахме си пак със теб самички.

Да, знам,че бързаш. Днес за теб е утре,

но все пак пий кафе със мен, сестричко!

 

Да, запали си... Ето и уиски.

Аз ли?.. Кафенце, само за дружина.

На секс ли карам?.. Не-е-е! Дори не искам-

същински ангел с бяла перушина.

 

Да, слушам те...Ох, пак ли? Все за него!

Че той за нас не иска и да знае!

На черен дявол мигар е потребна

досадната любов на смотан ангел?

 

Остава ми да охкам безнадеждно

или със свойто „ох“ да се шегувам...

Дай, Боже, всички слепи да прогледнат

в мига, във който тръгнат да се влюбват!

 

Не! Аз за нищо днес не съжалявам

(макар че никак, сестро, не е лесно)!

Ако не хлътне ангелът  по дявол,

 как ще зачене истинската песен?

 

А тя си струва сълзичките , дето

избърсваме със тебе скришом в мрака.

Лек ден, нощ! И мерси ти за кафето!

Щом мръкне-заповядай! Ще те чакам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...