22 окт. 2006 г., 11:47

Пчелите в гробищния парк

712 0 4

Пчелите в гробищния парк

Около скърбящата

Студени камъни

Извикай някой

Кой сега ще ти помага

 

Нима свърши времето

На неочакваните подаръци

И дойде нова ера

Нима няма никога повече

Да се съберем заедно

За по още едно

 

Косата ми настръхва

И раните й се отварят

Бавно излизат от залата

Току що пристигнали

Сирени

Носилки

Бели престилки

Чуваш ли ги как викат името ти

Отговори им

На колко си години

От къде си

Къде изчезнаха роднините ти

          (тя бърза да изтрие сълзите си)

          (пчелите си отиват)

 

Бявно излитат от залата

Обратно в катафалките си

В дълга процесия

Прашно е

Смъртта се е провесила

Над нас

И шепне

Страшно е

Като светкавица и гръмотевица

Дъжд

И вятър

 

В гробищния парк са се събрали

Да оплачат някого

Вали

Промиват земята

 

18.09.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...