22 окт. 2006 г., 11:47

Пчелите в гробищния парк

706 0 4

Пчелите в гробищния парк

Около скърбящата

Студени камъни

Извикай някой

Кой сега ще ти помага

 

Нима свърши времето

На неочакваните подаръци

И дойде нова ера

Нима няма никога повече

Да се съберем заедно

За по още едно

 

Косата ми настръхва

И раните й се отварят

Бавно излизат от залата

Току що пристигнали

Сирени

Носилки

Бели престилки

Чуваш ли ги как викат името ти

Отговори им

На колко си години

От къде си

Къде изчезнаха роднините ти

          (тя бърза да изтрие сълзите си)

          (пчелите си отиват)

 

Бявно излитат от залата

Обратно в катафалките си

В дълга процесия

Прашно е

Смъртта се е провесила

Над нас

И шепне

Страшно е

Като светкавица и гръмотевица

Дъжд

И вятър

 

В гробищния парк са се събрали

Да оплачат някого

Вали

Промиват земята

 

18.09.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...