Oct 22, 2006, 11:47 AM

Пчелите в гробищния парк

  Poetry
710 0 4

Пчелите в гробищния парк

Около скърбящата

Студени камъни

Извикай някой

Кой сега ще ти помага

 

Нима свърши времето

На неочакваните подаръци

И дойде нова ера

Нима няма никога повече

Да се съберем заедно

За по още едно

 

Косата ми настръхва

И раните й се отварят

Бавно излизат от залата

Току що пристигнали

Сирени

Носилки

Бели престилки

Чуваш ли ги как викат името ти

Отговори им

На колко си години

От къде си

Къде изчезнаха роднините ти

          (тя бърза да изтрие сълзите си)

          (пчелите си отиват)

 

Бявно излитат от залата

Обратно в катафалките си

В дълга процесия

Прашно е

Смъртта се е провесила

Над нас

И шепне

Страшно е

Като светкавица и гръмотевица

Дъжд

И вятър

 

В гробищния парк са се събрали

Да оплачат някого

Вали

Промиват земята

 

18.09.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...