Oct 22, 2006, 11:47 AM

Пчелите в гробищния парк

  Poetry
709 0 4

Пчелите в гробищния парк

Около скърбящата

Студени камъни

Извикай някой

Кой сега ще ти помага

 

Нима свърши времето

На неочакваните подаръци

И дойде нова ера

Нима няма никога повече

Да се съберем заедно

За по още едно

 

Косата ми настръхва

И раните й се отварят

Бавно излизат от залата

Току що пристигнали

Сирени

Носилки

Бели престилки

Чуваш ли ги как викат името ти

Отговори им

На колко си години

От къде си

Къде изчезнаха роднините ти

          (тя бърза да изтрие сълзите си)

          (пчелите си отиват)

 

Бявно излитат от залата

Обратно в катафалките си

В дълга процесия

Прашно е

Смъртта се е провесила

Над нас

И шепне

Страшно е

Като светкавица и гръмотевица

Дъжд

И вятър

 

В гробищния парк са се събрали

Да оплачат някого

Вали

Промиват земята

 

18.09.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...