22.10.2006 г., 11:47

Пчелите в гробищния парк

707 0 4

Пчелите в гробищния парк

Около скърбящата

Студени камъни

Извикай някой

Кой сега ще ти помага

 

Нима свърши времето

На неочакваните подаръци

И дойде нова ера

Нима няма никога повече

Да се съберем заедно

За по още едно

 

Косата ми настръхва

И раните й се отварят

Бавно излизат от залата

Току що пристигнали

Сирени

Носилки

Бели престилки

Чуваш ли ги как викат името ти

Отговори им

На колко си години

От къде си

Къде изчезнаха роднините ти

          (тя бърза да изтрие сълзите си)

          (пчелите си отиват)

 

Бявно излитат от залата

Обратно в катафалките си

В дълга процесия

Прашно е

Смъртта се е провесила

Над нас

И шепне

Страшно е

Като светкавица и гръмотевица

Дъжд

И вятър

 

В гробищния парк са се събрали

Да оплачат някого

Вали

Промиват земята

 

18.09.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...