Пеещият фонтан
В капките му се оглеждаше дъгата,
и всяка капка беше му дъга,
а нощем отразяваше луната,
и тя във плен на свойта суета.
И пееше, да, пееше фонтанът,
а никой не разбра защо и как.
Загадката остана си тъй, неразбрана,
напук на учените от другите държави чак...
А истината беше там, пред тях,
в прегръдките на влюбените двойки,
във ехото на детския кристален смях,
във погледа на любещите майки...
Той просто взимаше от красотата,
попиваше я в своите дълбини,
и пееше от любовта водата
симфония от звуци и мечти!...
09.06.2014.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
