19 мая 2011 г., 14:16

Пейзаж

1.2K 0 1

Плаж, море, звезди,
виждам в далечината,
наслаждавам се и на светлината.
Тръгвам аз по плажа топъл,
а водата удря ми краката,
под светлината на луната
се разкрива красотата.
На пейзажа всички му се радват,
гледат и въздишат от захлас.
Колко хубаво се очертава
и морето пак самò ни се предлага,
да се гмурнем в дълбините,
да усетим красотите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обичам пейзажите през очите на другите и през твоите ми хареса! Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...