Плаж, море, звезди,
виждам в далечината,
наслаждавам се и на светлината.
Тръгвам аз по плажа топъл,
а водата удря ми краката,
под светлината на луната
се разкрива красотата.
На пейзажа всички му се радват,
гледат и въздишат от захлас.
Колко хубаво се очертава
и морето пак самò ни се предлага,
да се гмурнем в дълбините,
да усетим красотите.
© Деси Вълкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
