Пейзаж с Луна
По зъберите тъпи на нощта
разхожда се една жена
без памет.
По парапета капе мрамор.
Съживен от светлината,
както
звезден набор се зашива
и се наплъстява
по косата
на дъжда.
Органза гола -
кожата настръхва
като игленик на хорската съдба.
Всеки себе си: заспива и заключва -
по-привързан и от страх,
само тя се в себе си: намира и събужда -
чужда
на вина,
на грях,
на свян.
Някаква неосъзната нужда
от дъжда.
И въздишките обезплътяващи на мрака
тихо вдишва,
вярвайки че
идолът от огледално -
левитиращ камък
спрял,
кама
и мъка тегнеща
над нейната душа -
теглещ,
предизвикващ приливите -
ще я осъзнае.
Ще я създаде
от този мрак -
от празната тъма -
въстанал срещу твърдостта на същината.
Същата като дъжда -
една жена без памет,
но със храм...
© Северина Даниелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Погледнах, но вероятно поради моя простоватост пак не можах да "включа".
При това положение не ми остава нищо друго, освен по традиция да Ви поздравя с песен от по-далечното минало (старомодна!?), със заглавие <a href="https://www.youtube.com/watch?v=TzbgzFMxGn0">"Третата луна"(третата нощ от пълнолунието)</a>
П.п. Впрочем, след като става дума за "идол" (в религиозността идолопоклонството се свързва със сериозно греховно отклонение от добрия път) и за "луна", има предпоставка да се представи ето този интересен текст от "Бхагавадгита":
"23
За времената, когато йогините
света напускат и не се връщат,
или го напускат и пак се връщат -
случай сега, о, Бхаратаршабха!
24
Напускайки тялото, в светлина, в огън,
в светлата половина на месеца
и при летния ход на слънцето,
позналите брахмана - в брахмана идват.
25
Но напускащите сред нощ и дим,
и в тъмната половина на месеца
и при зимния ход на слънцето,
са лунни йогини - те се прераждат.
26
Двата извечни световни пътя
са Светлия път и Тъмния път.
Поемеш ли първия - няма връщане.
По втория - ще се върнеш в неволите."
(8. глава)
Нали е интересно! -
Фабер, хвърлете още едно око на заглавието
-С -
"идолът от огледално -
левитиращ камък
спрял,
кама
и мъка тегнеща
над нейната душа -
теглещ,
предизвикващ приливите -
ще я осъзнае."
Даниелова, бихте ли пояснили за този "идол" - какъв е, какво представлява? Благодаря! -
Емоционално, истинско, дълбоко .Остава дълбоко в съзнанието .И те кара да го обмисляш пак и пак...Поздрави за стиха!!!
-
Аплодирам екстравагантния ти стил! Обичам да търся пътеките, скрити под наметалото на привидната безпътица на някой лирически.
Поздрав, Северина! -
Камен, радвам се, че ти е харесало моето поточе
Мисана, разбира се (особено от теб), че героинята ми е тъждествена с мен - абсолютно съзнателно. Казвам съзнателно, защото предполагам - както при рисуването - и в поезията всеки си прави „автопортрет“. Дори съм сигурна. Интересно (и неслучайно) е, че споменаваш светът на Мая. Стихото е писано непосредствено преди да прочета „Сидхарта“ и в интерес на истината - представлява точно това. Благодаря, че продължаваш да ме усещаш толкова конкретно.
Росен, връщам усмивката безбройно (: ...
Санвали, щом съм те замислила - значи са замислящи. Благодаря ти, че си тук, поздрав и на теб!
Светлина и Мир -С -
"въстанал срещу твърдостта на същината.
Същата като дъжда -
една жена без памет,
но със храм..."
Интересни редове, Северина!
Замислящи...
Поздрави! -
-
Подкрепям Камен! Потокът на безсъзнателните видения тук, е застинал в стройни статуи от образи. Жената е зрима и излъчва реалност /вероятно е тъждествена с авторката, репрезентирана в света на Мая/.
"По зъберите тъпи на нощта разхожда се една жена без памет...
идолът от огледално -
левитиращ камък
спрял,
кама
и мъка тегнеща
над нейната душа -
теглещ,
предизвикващ приливите -
ще я осъзнае.
Ще я създаде
от този мрак -
от празната тъма -
въстанал срещу твърдостта на същината.
Същата като дъжда -
една жена без памет,
но със храм..."
Ще запомня това нестандартно видение! Поздравление за стиха, Северина!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря на всички, че бяхте тук и ме усмихнахте! -С