Пейзаж с Луна

Поэзия » Другая

734 0 10

По зъберите тъпи на нощта

разхожда се една жена

без памет.

По парапета капе мрамор.

Съживен от светлината,

както

звезден набор се зашива

и се наплъстява

по косата

на дъжда.

Органза гола -

кожата настръхва

като игленик на хорската съдба.

Всеки себе си: заспива и заключва -

по-привързан и от страх,

само тя се в себе си: намира и събужда -

чужда

на вина,

на грях,

на свян.

Някаква неосъзната нужда

от дъжда.

И въздишките обезплътяващи на мрака

тихо вдишва,

вярвайки че

идолът от огледално -

левитиращ камък

спрял,

кама

и мъка тегнеща

над нейната душа -

теглещ,

предизвикващ приливите -

ще я осъзнае.

Ще я създаде

от този мрак -

от празната тъма -

въстанал срещу твърдостта на същината.

Същата като дъжда -

една жена без памет,

но със храм...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

selene727 (Северина Даниелова)

Фабер, доста е интересна „старомодната“ песен, даа... Благодаря за нея. И след като толкова настоявате да разкрия всичко - може да се каже, че преди време обожавах г-ца Луната до такава степен (поради всяка причина, която може да ви хрумне в главата), че я бях идолизирала и всичко в живота ми съдържаше нейният облик. Аз си падам малко човек на крайните страсти и обсесии по принцип. След като излязох от „нощта“ на живота си, почти я намразих, защото беше символ на точно тези неща, от които се освободих (макар да ми бяха нужни, без заместител), но се осъзнах на време каква глупост щях да извърша. Та това е моята любовна история с Луната (:
Благодаря на всички, че бяхте тук и ме усмихнахте! -С

2014-07-23T14:16:13+03:00
refab (Фабер)

Погледнах, но вероятно поради моя простоватост пак не можах да "включа".

При това положение не ми остава нищо друго, освен по традиция да Ви поздравя с песен от по-далечното минало (старомодна!?), със заглавие <a href="https://www.youtube.com/watch?v=TzbgzFMxGn0">"Третата луна"(третата нощ от пълнолунието)</a>

П.п. Впрочем, след като става дума за "идол" (в религиозността идолопоклонството се свързва със сериозно греховно отклонение от добрия път) и за "луна", има предпоставка да се представи ето този интересен текст от "Бхагавадгита":

"23
За времената, когато йогините
света напускат и не се връщат,
или го напускат и пак се връщат -
случай сега, о, Бхаратаршабха!

24
Напускайки тялото, в светлина, в огън,
в светлата половина на месеца
и при летния ход на слънцето,
позналите брахмана - в брахмана идват.

25
Но напускащите сред нощ и дим,
и в тъмната половина на месеца
и при зимния ход на слънцето,
са лунни йогини - те се прераждат.

26
Двата извечни световни пътя
са Светлия път и Тъмния път.
Поемеш ли първия - няма връщане.
По втория - ще се върнеш в неволите."
(8. глава)
Нали е интересно!

2014-07-22T21:27:03+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

Фабер, хвърлете още едно око на заглавието -С

2014-07-22T21:11:01+03:00
refab (Фабер)

"идолът от огледално -

левитиращ камък

спрял,

кама

и мъка тегнеща

над нейната душа -

теглещ,

предизвикващ приливите -

ще я осъзнае."

Даниелова, бихте ли пояснили за този "идол" - какъв е, какво представлява? Благодаря!

2014-07-22T20:55:54+03:00
aap (Ангел)

Емоционално, истинско, дълбоко .Остава дълбоко в съзнанието .И те кара да го обмисляш пак и пак...Поздрави за стиха!!!

2014-07-20T16:28:33+03:00