19.07.2014 г., 18:41

Пейзаж с Луна

733 0 10

По зъберите тъпи на нощта

разхожда се една жена

без памет.

По парапета капе мрамор.

Съживен от светлината,

както

звезден набор се зашива

и се наплъстява

по косата

на дъжда.

Органза гола -

кожата настръхва

като игленик на хорската съдба.

Всеки себе си: заспива и заключва -

по-привързан и от страх,

само тя се в себе си: намира и събужда -

чужда

на вина,

на грях,

на свян.

Някаква неосъзната нужда

от дъжда.

И въздишките обезплътяващи на мрака

тихо вдишва,

вярвайки че

идолът от огледално -

левитиращ камък

спрял,

кама

и мъка тегнеща

над нейната душа -

теглещ,

предизвикващ приливите -

ще я осъзнае.

Ще я създаде

от този мрак -

от празната тъма -

въстанал срещу твърдостта на същината.

Същата като дъжда -

една жена без памет,

но със храм...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Фабер, доста е интересна „старомодната“ песен, даа... Благодаря за нея. И след като толкова настоявате да разкрия всичко - може да се каже, че преди време обожавах г-ца Луната до такава степен (поради всяка причина, която може да ви хрумне в главата), че я бях идолизирала и всичко в живота ми съдържаше нейният облик. Аз си падам малко човек на крайните страсти и обсесии по принцип. След като излязох от „нощта“ на живота си, почти я намразих, защото беше символ на точно тези неща, от които се освободих (макар да ми бяха нужни, без заместител), но се осъзнах на време каква глупост щях да извърша. Та това е моята любовна история с Луната (:
    Благодаря на всички, че бяхте тук и ме усмихнахте! -С
  • Погледнах, но вероятно поради моя простоватост пак не можах да "включа".

    При това положение не ми остава нищо друго, освен по традиция да Ви поздравя с песен от по-далечното минало (старомодна!?), със заглавие <a href="https://www.youtube.com/watch?v=TzbgzFMxGn0">"Третата луна"(третата нощ от пълнолунието)</a>

    П.п. Впрочем, след като става дума за "идол" (в религиозността идолопоклонството се свързва със сериозно греховно отклонение от добрия път) и за "луна", има предпоставка да се представи ето този интересен текст от "Бхагавадгита":

    "23
    За времената, когато йогините
    света напускат и не се връщат,
    или го напускат и пак се връщат -
    случай сега, о, Бхаратаршабха!

    24
    Напускайки тялото, в светлина, в огън,
    в светлата половина на месеца
    и при летния ход на слънцето,
    позналите брахмана - в брахмана идват.

    25
    Но напускащите сред нощ и дим,
    и в тъмната половина на месеца
    и при зимния ход на слънцето,
    са лунни йогини - те се прераждат.

    26
    Двата извечни световни пътя
    са Светлия път и Тъмния път.
    Поемеш ли първия - няма връщане.
    По втория - ще се върнеш в неволите."
    (8. глава)
    Нали е интересно!
  • Фабер, хвърлете още едно око на заглавието
  • "идолът от огледално -

    левитиращ камък

    спрял,

    кама

    и мъка тегнеща

    над нейната душа -

    теглещ,

    предизвикващ приливите -

    ще я осъзнае."

    Даниелова, бихте ли пояснили за този "идол" - какъв е, какво представлява? Благодаря!
  • Емоционално, истинско, дълбоко .Остава дълбоко в съзнанието .И те кара да го обмисляш пак и пак...Поздрави за стиха!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...