Jul 19, 2014, 6:41 PM

Пейзаж с Луна

  Poetry » Other
730 0 10

По зъберите тъпи на нощта

разхожда се една жена

без памет.

По парапета капе мрамор.

Съживен от светлината,

както

звезден набор се зашива

и се наплъстява

по косата

на дъжда.

Органза гола -

кожата настръхва

като игленик на хорската съдба.

Всеки себе си: заспива и заключва -

по-привързан и от страх,

само тя се в себе си: намира и събужда -

чужда

на вина,

на грях,

на свян.

Някаква неосъзната нужда

от дъжда.

И въздишките обезплътяващи на мрака

тихо вдишва,

вярвайки че

идолът от огледално -

левитиращ камък

спрял,

кама

и мъка тегнеща

над нейната душа -

теглещ,

предизвикващ приливите -

ще я осъзнае.

Ще я създаде

от този мрак -

от празната тъма -

въстанал срещу твърдостта на същината.

Същата като дъжда -

една жена без памет,

но със храм...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Северина Даниелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Фабер, доста е интересна „старомодната“ песен, даа... Благодаря за нея. И след като толкова настоявате да разкрия всичко - може да се каже, че преди време обожавах г-ца Луната до такава степен (поради всяка причина, която може да ви хрумне в главата), че я бях идолизирала и всичко в живота ми съдържаше нейният облик. Аз си падам малко човек на крайните страсти и обсесии по принцип. След като излязох от „нощта“ на живота си, почти я намразих, защото беше символ на точно тези неща, от които се освободих (макар да ми бяха нужни, без заместител), но се осъзнах на време каква глупост щях да извърша. Та това е моята любовна история с Луната (:
    Благодаря на всички, че бяхте тук и ме усмихнахте! -С
  • Погледнах, но вероятно поради моя простоватост пак не можах да "включа".

    При това положение не ми остава нищо друго, освен по традиция да Ви поздравя с песен от по-далечното минало (старомодна!?), със заглавие <a href="https://www.youtube.com/watch?v=TzbgzFMxGn0">"Третата луна"(третата нощ от пълнолунието)</a>

    П.п. Впрочем, след като става дума за "идол" (в религиозността идолопоклонството се свързва със сериозно греховно отклонение от добрия път) и за "луна", има предпоставка да се представи ето този интересен текст от "Бхагавадгита":

    "23
    За времената, когато йогините
    света напускат и не се връщат,
    или го напускат и пак се връщат -
    случай сега, о, Бхаратаршабха!

    24
    Напускайки тялото, в светлина, в огън,
    в светлата половина на месеца
    и при летния ход на слънцето,
    позналите брахмана - в брахмана идват.

    25
    Но напускащите сред нощ и дим,
    и в тъмната половина на месеца
    и при зимния ход на слънцето,
    са лунни йогини - те се прераждат.

    26
    Двата извечни световни пътя
    са Светлия път и Тъмния път.
    Поемеш ли първия - няма връщане.
    По втория - ще се върнеш в неволите."
    (8. глава)
    Нали е интересно!
  • Фабер, хвърлете още едно око на заглавието
  • "идолът от огледално -

    левитиращ камък

    спрял,

    кама

    и мъка тегнеща

    над нейната душа -

    теглещ,

    предизвикващ приливите -

    ще я осъзнае."

    Даниелова, бихте ли пояснили за този "идол" - какъв е, какво представлява? Благодаря!
  • Емоционално, истинско, дълбоко .Остава дълбоко в съзнанието .И те кара да го обмисляш пак и пак...Поздрави за стиха!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...