19 февр. 2018 г., 14:10  

Пейзажи по Бергман 

  Поэзия
685 7 6

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Притворени - очите са пердета.
Броя зад тях до сто и наобратно.
Совалка не излита...даже гълъб,
сред айсберг тишина...
Светът е Лотов стълб
на някаква пометнала девица.
Дуел между лица, въртяни в кръг
от вихъра на сляпата случайност.
И черната забрадка - сляпа баба
от детските игри
в хербарий сух на паметта.
Две шеметни къдрици още пазя
от първата любов...
момиченце от детската площадка,
сега с оголени венци от старостта,
достойно за фелацио
под звука на камбана
в предверието на смъртта.
...И кървава е слюнката
на напикания във поликлиниката старец...
Здравей, Живот! Загърбих те в безумно огледало,
покрито с пристъпа на скрилия кокичетата сняг.
Със скъсани калеври те настъпвам
и спомням си как Гогол във ковчег,
прегризва пръстчета от ужас,
разбирайки, че страшно преебан
от дявола е бил погребан жив...

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много тъжно с горчив привкус. Редувани са контрастите на минало и сегашно, а във финалния куплет чрез моят любим Гогол си изразил възможно най-кошмарната картина на смъртта. Погребан жив. Преди години гледах такъв филм, сега си спомням, беше ужасен, не знам защо си го причиних. Целият филм беше под земята, в ковчега. Кофти тръпка.
    Да се радваме на живота и малките радости!
    Имаш и поздравче от мен за усмивка.
    https://youtu.be/x1JLyyA4pn0
  • "Притворени - очите са пердета.
    Броя зад тях до сто и наобратно."
    Поздравления за силния стих, Младене!
  • Образността на тази поезия е извисена до космични представи! Разкривайки, чрез премерена еротика и силни метафори, черната страна на заобикалящата ни действителност, сякаш се опитва да извиси собственото ни съществуване в този свят.
    Изцяло съм с Райна. Уникален стих, който заслужава оценка много по-висока от наличната скала. Поздравявам те от цялото си сърце, Приятелю!
  • С Райна. Ще добавя само, че освен неповторимия, многопластов и силно въздействащ стил, тук си личи и един сериозен и задълбочен анализ на творчеството на Бергман, една от централните теми на което е именно тази за смъртта. Младене, поздравявам те за невероятната дарба! Знаеш къде отива този стих. Усетих мириса на вечността....
  • Кокичето - дори и затрупано в сняг е силна надежда...!!!
    "Здравей, Живот! Загърбих те в безумно огледало,
    покрито с пристъпа на скрилия кокичетата сняг."
  • "Броя зад тях до сто и наобратно" смел стих! Смелост е да видиш карикатурата живот и да я нахвърляш върху собствената си проекция дишане!
    Уникален стил!
Предложения
: ??:??