Пелиниградаламадум

Жив съм, но вече  умирам,

умирам, но още съм жив,

мога да стана, но май че не искам

пак да се боря и падна пребит.

Вече не знам какво да направя,

имам си само клечка кибрит,

дали ще успея да я запаля,

да стопля с нея в мене студа.

А успее ли тя да събуди в мен

огън, от който не всеки е парен,

знам, че тогава ще падна, пленен

от нейната сила, превзела душата ми.

Моля те, клечко, недей да загасяш,

щом те докосна, а ме спаси,

гори ти във мен, бори се с вятъра

и нека в нас любовта да пламти.