29 авг. 2015 г., 19:23

Пенсионерски години № 2

522 0 0

Пенсионерски години № 2

 

След обеда... И обедния сън,

във парка съм,  да се разтъпча,

в природата стоя навън,

да крепна силите си, мъча!

 

А Лятото цъфти сега край мен!

То милото си е в разгара.

Възторга му е с мене споделен,

И двамата сме в надпревара!

 

Небето синьо  е като кристал,

но има облачета пощурел

и слънчевия диск почти е спрял

и с галени лъчи ме цели!

 

Доволен съм. И съм поел...

И лятото сега е мое!

С природата и  аз ръце съм сплел,

и вече си ценя престоя!

 

Не се вълнувам аз от възрастта!

С орлите няма да остана!

Аз дълго се прегръщам със Света,

затуй и почести му давам!

26.08.2015г. Пловдив

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...