Пенсионерски години № 2
Пенсионерски години № 2
След обеда... И обедния сън,
във парка съм, да се разтъпча,
в природата стоя навън,
да крепна силите си, мъча!
А Лятото цъфти сега край мен!
То милото си е в разгара.
Възторга му е с мене споделен,
И двамата сме в надпревара!
Небето синьо е като кристал,
но има облачета пощурел
и слънчевия диск почти е спрял
и с галени лъчи ме цели!
Доволен съм. И съм поел...
И лятото сега е мое!
С природата и аз ръце съм сплел,
и вече си ценя престоя!
Не се вълнувам аз от възрастта!
С орлите няма да остана!
Аз дълго се прегръщам със Света,
затуй и почести му давам!
26.08.2015г. Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
