1 апр. 2008 г., 09:07

Пепел

1.1K 0 0

Мокър от проливен дъжд,
подслон търсиш.
За огън изпепеляващ искаш
да се върнеш, но от онзи
огън само пепел остана
и е вече заздравяла рана.
Поглеждайки те, пепелта
тихи думи ти говори:
"Тръгни по своя път избран,
върви и не се обръщай.
Защото в горещите искри
любовта ти откри, но
бавно, бавно я уби.
Друг подслон потърси,
друг огън възпламени,
от тази пепел няма
да се сгрееш.
Само студ ще срещнеш
и отново дъжда ще прегърнеш."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...