Овъглени (Пепел)
Посипа ме със пепел...
От нас, от всичко липсващо сега.
Мълчанието ми е наказание,
за това, че се промъкна в мен,
до живот и след него,
до безкрая... и след него...
Липсата ти ме прободе
с онова ребро,
от което ме създаде!
Саморазрушението ти –
острието, с което режа вените си...
Поднасям цветя всяка сутрин,
свежи и красиви,
увяхват при допира на
студения паметник,
в който се превърна,
потопен в мълчанието си...
Пуши... Не спирай!
Докато не изпушиш и мен...
Тогава ще се върна!
И Раят отново ще намерим.
Овъглени от нестихващия огън между нас!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Екатерина Глухова Все права защищены
