katenstain (Екатерина Глухова)
157 188
27 окт. 2019 г., 08:22  

Овъглени (Пепел) 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих, Другая
665 2 8

Посипа ме със пепел...

От нас, от всичко липсващо сега.
Мълчанието ми е наказание,

за това, че се промъкна в мен,
до живот и след него,
до безкрая... и след него...

Липсата ти ме прободе
с онова ребро,
от което ме създаде!
Саморазрушението ти –
острието, с което режа вените си...
Поднасям цветя всяка сутрин,  

свежи и красиви,
увяхват при допира на
студения паметник,
в който се превърна,
потопен в мълчанието си...

Пуши... Не спирай!
Докато не изпушиш и мен...
Тогава ще се върна!
И Раят отново ще намерим.
Овъглени от нестихващия огън между нас!

 

© Екатерина Глухова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??