Oct 27, 2019, 8:22 AM  

Овъглени (Пепел)

980 2 8

Посипа ме със пепел...

От нас, от всичко липсващо сега.
Мълчанието ми е наказание,

за това, че се промъкна в мен,
до живот и след него,
до безкрая... и след него...

Липсата ти ме прободе
с онова ребро,
от което ме създаде!
Саморазрушението ти –
острието, с което режа вените си...
Поднасям цветя всяка сутрин,  

свежи и красиви,
увяхват при допира на
студения паметник,
в който се превърна,
потопен в мълчанието си...

Пуши... Не спирай!
Докато не изпушиш и мен...
Тогава ще се върна!
И Раят отново ще намерим.
Овъглени от нестихващия огън между нас!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...