katenstain (Екатерина Глухова)
157 188
27.10.2019 г., 8:22 ч.  

Овъглени (Пепел) 

  Поезия » Любовна, Свободен стих, Друга
659 2 8

Посипа ме със пепел...

От нас, от всичко липсващо сега.
Мълчанието ми е наказание,

за това, че се промъкна в мен,
до живот и след него,
до безкрая... и след него...

Липсата ти ме прободе
с онова ребро,
от което ме създаде!
Саморазрушението ти –
острието, с което режа вените си...
Поднасям цветя всяка сутрин,  

свежи и красиви,
увяхват при допира на
студения паметник,
в който се превърна,
потопен в мълчанието си...

Пуши... Не спирай!
Докато не изпушиш и мен...
Тогава ще се върна!
И Раят отново ще намерим.
Овъглени от нестихващия огън между нас!

 

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??