***

падаща звезда –

и вятърът отнесе

писъкът на сова

***

Пепел в очите.

Фучат климатиците

и капят в олуците.

Тихи са птиците

и те

пият влагата на сухите

листа, миризмите

на пръст, изхабените

рози, празните

цветя и техните

несбъднати размножения – те

пак пият звъна

на

безнадеждна

вълна –

онази вълна,

пълна

с очакване, с празна

черупка

в дланта

дупка

в главата

чупка

в лъкатушната

пътека

на разхвърляните камъчета,

които гоним,

събираме,

броим

и мислим,

че ни водят към

сбъднати желания…

***

Пепел в очите

след дни отчаяние.

Пак чакаме

някой друг да реши

накъде ще

върви обрулената нация.

Как се надяваме,

как страдаме,

как искаме

да влезем в кожите

на онези, които избрахме,

на които вярвахме,

на които искаме да вярваме…

И не можем.

***

след последния трамвай –

куче души

захвърлена тротинетка